Историческата сграда на БНБ в Пловдив-минало и бъдеще

Празникът на банкерите е поводът да насочим вниманието ни към повече от стогодишната история на една от най-впечатляващите постройки на Главната улица. Наскоро наш репортер успя да надникне и да разгледа обстойно вътрешността на пловдивската сграда на Българската народна банка, за която тепърва ще се обсъждат нови планове за социализация и възможности за наслаждаване на нейната красота.

Тя е построена в края на по-миналия век. Проектант е на от именития швейцарски архитект Якоб Хайнрих Майер. По-рано швейцарецът е бил главен архитект на Изложението в Пловдив. Българската банка е сред първите институции, изградени у нас след Освобождението.

През 1899 година се открива сградата на БНБ, която е обявена за паметник на културата през 1985 г. В България Майер оставя почерка си на още много места – в Русе, Варна, Евксиноград. Той е автор и на Мавзолея на Александър Батенберг в София.

Зданието в Пловдив е типична банкова сграда по подобие на представителни такива в големите градове на Европа. То обаче идеално е вписано в градоустройствения план на Шнитер.

Работата на банката се увеличава и след Първата световна война се налага разширение на сградата. През 1929 година е достроен оперативният салон на финансовата институция. Умело с работата се справя архитект Камен Петков – макар и да не повтаря формите на Майер, разширението се вписва чудесно в по-старата сграда, като красивата фасада към Главната се запазва изцяло.

По-късно – през 1974 година са изградени допълнителни два етажа и още едно крило, което има отражение само в интериора.

През 2013-а година общината придоби собственост над сградата, след като я замени с друг парцел, където бе преместен банковият център. Има одобрен план от НИНКН за нейното реставриране от 2014 г., но по него към днешна дата няма движение. Бившата сграда на БНБ на Малката Главна е необитаема и заключена повече от пет години.

В началото на декември 2021-ва тя бе отворена за пръв път за журналисти. По-малко от година по-късно кметът на район „Централен“ отключи вратите на БНБ за десетки пловдивчани с отношение към духа, архитектурата и историята на Пловдив, които имаха възможността де се потопят в прашасалото ѝ великолепие.

Всичко това може да разгледате в статията Да помечтаем за бъдещето на сградата на БНБ (ГАЛЕРИЯ И ВИДЕО).

Спиращ дъха е централният касов салон, заемащ на височина два етажа от вътрешността на сградата. Запазени са голяма част от оригиналните архитектурни елементи – плочките и мраморните стълби, парапетите от ковано желязо, врати, прозорци, дръжки и др.

Запазен е и кабинетът на управителя на БНБ в Пловдив. Директорът е излизал и от високо е наблюдавал как работят неговите подчинени в централния паричен салон.

А в подземията има огромни трезори.

Докато е обитавана, сградата винаги е функционирала като банка.

В средата на тази година Община Пловдив обяви конкурса „Трезор за идеи”, с който търсеше отговор на въпроса Какво да е бъдещето на сградата на БНБ? После представи в изложба всички 42 предложения, внесени в рамките на идейната надпревара. Отличените в конкурса ви представихме в статията Ясни са победителите в инициативата „Трезор за идеи“ за сградата на БНБ.